24 авг. 2016 г., 00:20

...По пътя на влюбените стъпки...

532 1 3

...По пътя на влюбените стъпки...

 

Тръгнал той да се прибира

почти заспал и много изморен,

когато по пътя си към вкъщи 

видял как тя покрива небето

със наметалото си, за да го стопли,

като скитник, който намерила в нощта

и усетил как го гали с лунна светлина,

за да го освети...

 

И от този миг, денем и нощем 

той следва най - ярката звезда,

присъствието във болките 

и радостите му, дъха му, сълзата...

височините и шептенията в песента,

всичко красиво и добро...

И от този миг, денем и нощем 

тя също следва го, приема и обича...

 

Тогава всички звезди и лъчи 

се наговорили от злото да ги пазят 

и да празнуват с тях, 

постоянно да ликуват

в ритмичното, много кокетно намигане

на празника и щастието в танца им...

а слънцето, луната и облаците, 

гордо им предоставили чара си,

короната си и ги въвели 

в красива белота на това да правят любов...

 

И днес тази влюбена двойка 

върви по пътя си в едно тяло и душа

всеки миг с усмивка и благодарност

към небето, че е било загубено онази нощ, 

а след това ги е завило завинаги 

в любовните си прегръдки,

както и че днес отново откриват

щастието си в другия, 

потъващи в море от целувки

както е всеки миг, миг на живот...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...