18 dic 2005, 18:45

По пътя обратно

  Poesía
1.2K 0 3

По пътя обратно

Днес ще тръгна по пътя обратно,
ще заривам крака във прахта,
докато изтривам те малко по малко,
ще вървя по пътя сама.

Днес ще мина по същите улици,както тогава,
ще бъда облечена,както преди-
шапката,дънкитe-просто такава,
каквато бях преди много сълзи.

Ще вървя със същата горда походка,
но стъпките ми ще отекват все назад
и ще ме върнат там,на първата среща-
преди година точно беше денят.

Ще седна на същата маса,както тогава,
ще си поръчам същото дори
и ще изплува споменът ярък,
ще оживеят нашите минали дни.

Но днес твоето място ще остане празно.
Навсякъде ще има хора,не и там.
И докато си мислят, че пред мене няма нищо,
ще виждам образът ти ярък-просто блян.

И докато очите ми се пълнят с сълзи,
ще трия бавно всеки жест и всеки мах,
ще изтрия твоето лице,..Очите...
И на мястото ти ще остане Нищо-смях,

на околните,които днес в почуда,
гледат как се стичат парещи сълзи.
"Просто дим !" им казвам,нищо друго...
Първата ни среща днес изтрих.


....ще тръгна по пътя обратно,
но крачките ми ще отекват все напред,
ще изживея всеки миг отново,
само че вече без теб...
                                         ...за да изчезнеш,
                                                       за да те изтрия....

10.12.05г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рени Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тогава ще го оправим глагола щом ще е по-хубаво
  • Да,наистина глагола нещо не е на място,но като цяло стиха е хубав.
  • Хубаво е, само тоя глагол "облякана" на втория куплет нещо не ми се връзва, може би облечена трябва да бъде иначе браво

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...