18 дек. 2005 г., 18:45

По пътя обратно

1.2K 0 3

По пътя обратно

Днес ще тръгна по пътя обратно,
ще заривам крака във прахта,
докато изтривам те малко по малко,
ще вървя по пътя сама.

Днес ще мина по същите улици,както тогава,
ще бъда облечена,както преди-
шапката,дънкитe-просто такава,
каквато бях преди много сълзи.

Ще вървя със същата горда походка,
но стъпките ми ще отекват все назад
и ще ме върнат там,на първата среща-
преди година точно беше денят.

Ще седна на същата маса,както тогава,
ще си поръчам същото дори
и ще изплува споменът ярък,
ще оживеят нашите минали дни.

Но днес твоето място ще остане празно.
Навсякъде ще има хора,не и там.
И докато си мислят, че пред мене няма нищо,
ще виждам образът ти ярък-просто блян.

И докато очите ми се пълнят с сълзи,
ще трия бавно всеки жест и всеки мах,
ще изтрия твоето лице,..Очите...
И на мястото ти ще остане Нищо-смях,

на околните,които днес в почуда,
гледат как се стичат парещи сълзи.
"Просто дим !" им казвам,нищо друго...
Първата ни среща днес изтрих.


....ще тръгна по пътя обратно,
но крачките ми ще отекват все напред,
ще изживея всеки миг отново,
само че вече без теб...
                                         ...за да изчезнеш,
                                                       за да те изтрия....

10.12.05г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рени Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тогава ще го оправим глагола щом ще е по-хубаво
  • Да,наистина глагола нещо не е на място,но като цяло стиха е хубав.
  • Хубаво е, само тоя глагол "облякана" на втория куплет нещо не ми се връзва, може би облечена трябва да бъде иначе браво

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...