18.12.2005 г., 18:45

По пътя обратно

1.2K 0 3

По пътя обратно

Днес ще тръгна по пътя обратно,
ще заривам крака във прахта,
докато изтривам те малко по малко,
ще вървя по пътя сама.

Днес ще мина по същите улици,както тогава,
ще бъда облечена,както преди-
шапката,дънкитe-просто такава,
каквато бях преди много сълзи.

Ще вървя със същата горда походка,
но стъпките ми ще отекват все назад
и ще ме върнат там,на първата среща-
преди година точно беше денят.

Ще седна на същата маса,както тогава,
ще си поръчам същото дори
и ще изплува споменът ярък,
ще оживеят нашите минали дни.

Но днес твоето място ще остане празно.
Навсякъде ще има хора,не и там.
И докато си мислят, че пред мене няма нищо,
ще виждам образът ти ярък-просто блян.

И докато очите ми се пълнят с сълзи,
ще трия бавно всеки жест и всеки мах,
ще изтрия твоето лице,..Очите...
И на мястото ти ще остане Нищо-смях,

на околните,които днес в почуда,
гледат как се стичат парещи сълзи.
"Просто дим !" им казвам,нищо друго...
Първата ни среща днес изтрих.


....ще тръгна по пътя обратно,
но крачките ми ще отекват все напред,
ще изживея всеки миг отново,
само че вече без теб...
                                         ...за да изчезнеш,
                                                       за да те изтрия....

10.12.05г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рени Радева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • тогава ще го оправим глагола щом ще е по-хубаво
  • Да,наистина глагола нещо не е на място,но като цяло стиха е хубав.
  • Хубаво е, само тоя глагол "облякана" на втория куплет нещо не ми се връзва, може би облечена трябва да бъде иначе браво

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...