18 ene 2012, 23:17

По ръба

  Poesía » Otra
804 1 1

           По ръба

По ръба на живота често вървя,
изричам празни обещания.
Душата ми е хваната в капан
и често в мрака тихо плача.

Размитият воал на вечността…
Летописът на живота избледнява.
Дали след време някой ще си спомни
за мига, в който съм живяла.

По въглените стъпвах цял живот.
Великото тайнство на живота да открия…
Сълзи, пречупващ се кристал,
дори от себе си да скрия…

Плетеница е животът… знам…
Ето, аз вървя по лабиринта…
Но мировият часовник на съдбата
показваше ми често пътя…

Бъдещето смело ще посрещна…
Вселената ме чака - разтворила небе…
Душата ще премине с кристална светлина…
Ето, аз съм волна птица - разперила криле…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кой не пише за живота и как по своемо го описва.Но той си е личен и съкровен.Поздрави-харесах!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...