По ръба
По ръба
По ръба на живота често вървя,
изричам празни обещания.
Душата ми е хваната в капан
и често в мрака тихо плача.
Размитият воал на вечността…
Летописът на живота избледнява.
Дали след време някой ще си спомни
за мига, в който съм живяла.
По въглените стъпвах цял живот.
Великото тайнство на живота да открия…
Сълзи, пречупващ се кристал,
дори от себе си да скрия…
Плетеница е животът… знам…
Ето, аз вървя по лабиринта…
Но мировият часовник на съдбата
показваше ми често пътя…
Бъдещето смело ще посрещна…
Вселената ме чака - разтворила небе…
Душата ще премине с кристална светлина…
Ето, аз съм волна птица - разперила криле…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
