15 sept 2006, 10:49

По силно си море 

  Poesía
692 0 4
По-силно си от мене и мечтите,
по-вечно си от вечната любов,
дълбоко си, убиват ме вълните,
които заглушават моя зов...

По-грешно си от мене и луната,
ти, по-свято си и от светците,
изгарящо, разбиваш тишината
с невярната си сила във скалите.

По-силно си от мен и греховете,
отмиваш всеки спомен със вълни,
вълни, изваяни от ветровете
на бели и красиви светлини.

По-силно си от мен и любовта ми,
по-вечно си от танца на нощта,
ала вълните ти са лунни драми,
в които крия свойта самота.

По-силно си от мене и мечтите,
така отразено в тъжни очи,
как да не чуя зова и лъчите
на лунна пътека дето мълчи.

По-силно и свято, носиш забрава
и спомени носиш в тихата нощ,
вечно и грешно, не ще те оставя -
по-силно си, море, от мойта мощ...  

© Борислава Илиева Зашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Имаш добри попадения и в този стих. Ако посбиеш информацията, мисля че ще стане още по-добър.Но това е само едно мнение на НИКОЙ.
  • ОФ...
    /Образно Феерично.../
    /Очароващо Феерично.../
    /Обогатяващо Фантастично.../
    ...май много неща може да значи...

    Поздрав и усмивка.
  • Ако се смилиш малко над нас ще изтриеш ПОНЕ гадната "хлебарка". Ако не - загубата е повече твоя, откъм читатели...
  • Боби, браво! А ти отдолу,какво пак охкаш, дребен?
Propuestas
: ??:??