По силно си море
По-силно си от мене и мечтите,
по-вечно си от вечната любов,
дълбоко си, убиват ме вълните,
които заглушават моя зов...
По-грешно си от мене и луната,
ти, по-свято си и от светците,
изгарящо, разбиваш тишината
с невярната си сила във скалите.
По-силно си от мен и греховете,
отмиваш всеки спомен със вълни,
вълни, изваяни от ветровете
на бели и красиви светлини.
По-силно си от мен и любовта ми,
по-вечно си от танца на нощта,
ала вълните ти са лунни драми,
в които крия свойта самота.
По-силно си от мене и мечтите,
така отразено в тъжни очи,
как да не чуя зова и лъчите
на лунна пътека дето мълчи.
По-силно и свято, носиш забрава
и спомени носиш в тихата нощ,
вечно и грешно, не ще те оставя -
по-силно си, море, от мойта мощ...
по-вечно си от вечната любов,
дълбоко си, убиват ме вълните,
които заглушават моя зов...
По-грешно си от мене и луната,
ти, по-свято си и от светците,
изгарящо, разбиваш тишината
с невярната си сила във скалите.
По-силно си от мен и греховете,
отмиваш всеки спомен със вълни,
вълни, изваяни от ветровете
на бели и красиви светлини.
По-силно си от мен и любовта ми,
по-вечно си от танца на нощта,
ала вълните ти са лунни драми,
в които крия свойта самота.
По-силно си от мене и мечтите,
така отразено в тъжни очи,
как да не чуя зова и лъчите
на лунна пътека дето мълчи.
По-силно и свято, носиш забрава
и спомени носиш в тихата нощ,
вечно и грешно, не ще те оставя -
по-силно си, море, от мойта мощ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени
