бармах (Леонид Стоянов)
103 724
28 ene 2008, 9:55

По скАлата на времето 

  Poesía
658 0 12

Бяхме млади, свободни,

а времето неумолимо бързаше.

Търсехме обич за обич,

но съдбата все ни лъжеше.

 

Подарявахме сърцата си,

на измамни, мними персони.

А после с душите си,

се кланяхме на живи икони.

 

Огледай се около теб.

Всяка стъпка не е завещание.

Любовта не е обет,

нито празно обещание.

 

Животът тече по строги правила

и Той е в правото си да вини.

Къде сме били и къде сме сега?

Само времето ще определи.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??