28 ene 2008, 9:55

По скАлата на времето 

  Poesía
697 0 12
Бяхме млади, свободни,
а времето неумолимо бързаше.
Търсехме обич за обич,
но съдбата все ни лъжеше.
Подарявахме сърцата си,
на измамни, мними персони.
А после с душите си,
се кланяхме на живи икони.
Огледай се около теб.
Всяка стъпка не е завещание.
Любовта не е обет,
нито празно обещание. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??