28 ene 2008, 9:55

По скАлата на времето

  Poesía
781 0 12

Бяхме млади, свободни,

а времето неумолимо бързаше.

Търсехме обич за обич,

но съдбата все ни лъжеше.

 

Подарявахме сърцата си,

на измамни, мними персони.

А после с душите си,

се кланяхме на живи икони.

 

Огледай се около теб.

Всяка стъпка не е завещание.

Любовта не е обет,

нито празно обещание.

 

Животът тече по строги правила

и Той е в правото си да вини.

Къде сме били и къде сме сега?

Само времето ще определи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....