28 ene 2008, 9:55

По скАлата на времето

  Poesía
780 0 12

Бяхме млади, свободни,

а времето неумолимо бързаше.

Търсехме обич за обич,

но съдбата все ни лъжеше.

 

Подарявахме сърцата си,

на измамни, мними персони.

А после с душите си,

се кланяхме на живи икони.

 

Огледай се около теб.

Всяка стъпка не е завещание.

Любовта не е обет,

нито празно обещание.

 

Животът тече по строги правила

и Той е в правото си да вини.

Къде сме били и къде сме сега?

Само времето ще определи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...