По скАлата на времето
Бяхме млади, свободни,
а времето неумолимо бързаше.
Търсехме обич за обич,
но съдбата все ни лъжеше.
Подарявахме сърцата си,
на измамни, мними персони.
А после с душите си,
се кланяхме на живи икони.
Огледай се около теб.
Всяка стъпка не е завещание.
Любовта не е обет,
нито празно обещание.
Животът тече по строги правила
и Той е в правото си да вини.
Къде сме били и къде сме сега?
Само времето ще определи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
