По скАлата на времето
Бяхме млади, свободни,
а времето неумолимо бързаше.
Търсехме обич за обич,
но съдбата все ни лъжеше.
Подарявахме сърцата си,
на измамни, мними персони.
А после с душите си,
се кланяхме на живи икони.
Огледай се около теб.
Всяка стъпка не е завещание.
Любовта не е обет,
нито празно обещание.
Животът тече по строги правила
и Той е в правото си да вини.
Къде сме били и къде сме сега?
Само времето ще определи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Леонид Стоянов Все права защищены
