Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
21 abr 2011, 22:09

По скулата на тихата ми муза 

  Poesía » De amor
1467 1 35

 

Обичам да те гледам вечер в тъмното,

когато сетивата са филтрирани.

Тогава светлината, неразсъмнала,

във рехавия мрак кристализира.

 

Тогава се побираш в мойта шепа,

смалена до една предсънна буза.

А тя е мека, мека фина пепел

по скулата на тихата ми муза.

 

И дишам обич с дъх на зрели устни,

разплакани до дъното на жаждата.

Преглъщам те на капки тежко вкусни

и ненаситно, миг по миг се раждам.

 

Напирам да изляза от кръвта си,

защото там е тясно за живота,

за цялата вселена живо щастие,

с което ме лекуваш и ме топлиш.

 

Вселената е всъщност само шепа,

в която те люлея, мила моя.

Заспивай, Радост. Аз съм само трепет,

надзърнал в тъмнината на покоя ти.

 

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??