Обичам да те гледам вечер в тъмното,
когато сетивата са филтрирани.
Тогава светлината, неразсъмнала,
във рехавия мрак кристализира.
Тогава се побираш в мойта шепа,
смалена до една предсънна буза.
А тя е мека, мека фина пепел
по скулата на тихата ми муза.
И дишам обич с дъх на зрели устни,
разплакани до дъното на жаждата.
Преглъщам те на капки тежко вкусни
и ненаситно, миг по миг се раждам. ...