ellyst (Ели)
136 867
14 may 2009, 7:12

По скулите ми лепне тишината 

  Poesía » Otra
735 0 12

По скулите ми лепне тишината,
почти шамарна, сепната и зла.
И иде ми Оная със Косата
да пие чай със мен да призова.
(Ох, твърде суицидно. Тъкмо аз ли?
Не ми отива мъртво амплоа.)
Изтъркано от употреба Щастие
опитва да ме стигне със ръка.
Но моята, отдавна недокосвана,
се свива във напрегнато кълбо.
(Не искам да се чувствам като просяк,
за малко пуснат в нечие легло.)
По-гъста от смола е тишината
и всеки звук свисти  като оса.
Гранитно-непристъпна е вратата...
(Ключът за нея с мен ще отнеса.)

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??