8 may 2017, 11:47  

По-скъпа си ми от икона 

  Poesía
1206 14 15
Не зная колко ми остава
във този тъй невзрачен свят.
Със сянка-ласо облак приближава.
Повява ме с небесен хлад.
Потичат ме студени сълзи
на вертикалната безкрайна вис.
Окъпан в светлите им бързеи
съм автентичен, не артист!
Прегръщам те в поле от страсти -
жена и непораснало дете -
мечта на ангели лъчисти
в килии от Сионски лед. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??