По-скъпа си ми от икона
Не зная колко ми остава
във този тъй невзрачен свят.
Със сянка-ласо облак приближава.
Повява ме с небесен хлад.
Потичат ме студени сълзи
на вертикалната безкрайна вис.
Окъпан в светлите им бързеи
съм автентичен, не артист!
Прегръщам те в поле от страсти -
жена и непораснало дете -
мечта на ангели лъчисти
в килии от Сионски лед.
Усмихваш ми се толкоз дивно,
че прималял те гледам аз -
омайна като младо вино,
икона девствена анфас.
© Младен Мисана All rights reserved.
. Красиво стихотворение, опиянява като силно вино .
