20 jul 2016, 8:28  

По следите на миналото 

  Poesía » Filosófica
272 0 3

Вървя по следите
на своето минало
и търся забравени пролети.
Там времето 
отдавна е застинало,
със спрели в началото полети.
Сякаш съм в сън, 
който все се повтаря,
с неясни и странни фрагменти…
Утро се ражда, 
залез догаря –
кадри от филмова лента.
Любови, раздели, 
мечти споделени –
сбъднати или забравени…
Някак самотни 
изглеждат край мене
лица на жени изоставени.
В разпри с познати, 
в любовни признания
ту лош съм, 
ту пък съм нежен.
Творчески полети
и разочарования,
застинали, 
в мене се вглеждат.
В калейдоскопа 
от образи и събития,
в тази вселена голяма,
ме поразява едно откритие –
има ме там, но и ме няма.

 

19. 07. 2016 г.
Русе

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??