20.07.2016 г., 8:28  

По следите на миналото

490 0 3

Вървя по следите
на своето минало
и търся забравени пролети.
Там времето 
отдавна е застинало,
със спрели в началото полети.
Сякаш съм в сън, 
който все се повтаря,
с неясни и странни фрагменти…
Утро се ражда, 
залез догаря –
кадри от филмова лента.
Любови, раздели, 
мечти споделени –
сбъднати или забравени…
Някак самотни 
изглеждат край мене
лица на жени изоставени.
В разпри с познати, 
в любовни признания
ту лош съм, 
ту пък съм нежен.
Творчески полети
и разочарования,
застинали, 
в мене се вглеждат.
В калейдоскопа 
от образи и събития,
в тази вселена голяма,
ме поразява едно откритие –
има ме там, но и ме няма.

 

19. 07. 2016 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...