Вървя по следите
на своето минало
и търся забравени пролети.
Там времето
отдавна е застинало,
със спрели в началото полети.
Сякаш съм в сън,
който все се повтаря,
с неясни и странни фрагменти…
Утро се ражда,
залез догаря –
кадри от филмова лента.
Любови, раздели,
мечти споделени –
сбъднати или забравени…
Някак самотни
изглеждат край мене
лица на жени изоставени.
В разпри с познати,
в любовни признания
ту лош съм,
ту пък съм нежен.
Творчески полети
и разочарования,
застинали,
в мене се вглеждат.
В калейдоскопа
от образи и събития,
в тази вселена голяма,
ме поразява едно откритие –
има ме там, но и ме няма.
19. 07. 2016 г.
Русе
© Румен Ченков Всички права запазени