20.07.2016 г., 8:28  

По следите на миналото

489 0 3

Вървя по следите
на своето минало
и търся забравени пролети.
Там времето 
отдавна е застинало,
със спрели в началото полети.
Сякаш съм в сън, 
който все се повтаря,
с неясни и странни фрагменти…
Утро се ражда, 
залез догаря –
кадри от филмова лента.
Любови, раздели, 
мечти споделени –
сбъднати или забравени…
Някак самотни 
изглеждат край мене
лица на жени изоставени.
В разпри с познати, 
в любовни признания
ту лош съм, 
ту пък съм нежен.
Творчески полети
и разочарования,
застинали, 
в мене се вглеждат.
В калейдоскопа 
от образи и събития,
в тази вселена голяма,
ме поразява едно откритие –
има ме там, но и ме няма.

 

19. 07. 2016 г.
Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Ченков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...