Jul 20, 2016, 8:28 AM  

По следите на миналото

487 0 3

Вървя по следите
на своето минало
и търся забравени пролети.
Там времето 
отдавна е застинало,
със спрели в началото полети.
Сякаш съм в сън, 
който все се повтаря,
с неясни и странни фрагменти…
Утро се ражда, 
залез догаря –
кадри от филмова лента.
Любови, раздели, 
мечти споделени –
сбъднати или забравени…
Някак самотни 
изглеждат край мене
лица на жени изоставени.
В разпри с познати, 
в любовни признания
ту лош съм, 
ту пък съм нежен.
Творчески полети
и разочарования,
застинали, 
в мене се вглеждат.
В калейдоскопа 
от образи и събития,
в тази вселена голяма,
ме поразява едно откритие –
има ме там, но и ме няма.

 

19. 07. 2016 г.
Русе

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румен Ченков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...