8 ene 2009, 15:07

По следите... само пепел

  Poesía
1.4K 0 14
 

Овъглиха се очите ми от взиране

по пепелта на минали желания.

Остави ме без дъх - без място за умиране

едно-едничко първо и последно твое обещание:

 

Да върнеш времето в ръцете ми...

 

Сега стоя сама на Пътя,

ограбила последната си Муза,

завързала очите си от въглени -

горящи, за да не изгарят по лицето ти.

 

Да върнеш себе си в сърцето ми...

 

Не искам, огън ще е всичко -

и ще погълне мен и теб, и дните.

Не искай ти от мен обичане,

аз с любов изгарям и трите!!!

 

Да тръгна... ще посея само още пепел...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...