8.01.2009 г., 15:07

По следите... само пепел

1.4K 0 14
 

Овъглиха се очите ми от взиране

по пепелта на минали желания.

Остави ме без дъх - без място за умиране

едно-едничко първо и последно твое обещание:

 

Да върнеш времето в ръцете ми...

 

Сега стоя сама на Пътя,

ограбила последната си Муза,

завързала очите си от въглени -

горящи, за да не изгарят по лицето ти.

 

Да върнеш себе си в сърцето ми...

 

Не искам, огън ще е всичко -

и ще погълне мен и теб, и дните.

Не искай ти от мен обичане,

аз с любов изгарям и трите!!!

 

Да тръгна... ще посея само още пепел...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...