Jan 8, 2009, 3:07 PM

По следите... само пепел

  Poetry
1.4K 0 14
 

Овъглиха се очите ми от взиране

по пепелта на минали желания.

Остави ме без дъх - без място за умиране

едно-едничко първо и последно твое обещание:

 

Да върнеш времето в ръцете ми...

 

Сега стоя сама на Пътя,

ограбила последната си Муза,

завързала очите си от въглени -

горящи, за да не изгарят по лицето ти.

 

Да върнеш себе си в сърцето ми...

 

Не искам, огън ще е всичко -

и ще погълне мен и теб, и дните.

Не искай ти от мен обичане,

аз с любов изгарям и трите!!!

 

Да тръгна... ще посея само още пепел...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...