8 янв. 2009 г., 15:07

По следите... само пепел

1.4K 0 14
 

Овъглиха се очите ми от взиране

по пепелта на минали желания.

Остави ме без дъх - без място за умиране

едно-едничко първо и последно твое обещание:

 

Да върнеш времето в ръцете ми...

 

Сега стоя сама на Пътя,

ограбила последната си Муза,

завързала очите си от въглени -

горящи, за да не изгарят по лицето ти.

 

Да върнеш себе си в сърцето ми...

 

Не искам, огън ще е всичко -

и ще погълне мен и теб, и дните.

Не искай ти от мен обичане,

аз с любов изгарям и трите!!!

 

Да тръгна... ще посея само още пепел...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...