9 oct 2013, 20:41

По стъпките на вятъра

  Poesía » Otra
779 0 3

                                                          Човек вървеше в тъмна нощ

                                               и беше никак неуморен,

                                               в търсене на ветрената мощ -

                                               нейде из света просторен.


                                              Вървеше бавно ден след ден

                                              и в мудния импулс на вечерта,

                                              в очакване на вятъра студен...

                                              От него нямаше следа.


                                             Чул се шум, макар и надалече -

                                             дъжд спокоен завалял

                                             и вятърът подухнал вече,

                                             но шепотно и замълчал.


                                            В търсене човека продължил -

                                            от своята мечта пленен,

                                            но нищо, нищо не открил

                                            и тъй до края - ден след ден...

                                            

                                            

                                              


                                              

                                                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих! Поздравления!
  • Браво !
  • Идеята ти за стих е много оригинална. На места сменяш ритъма, но е поправимо. Съветвам те, след известно време, да речем година, върни се пак тук и го пренапиши отново. Може и да се изненадаш от резултата Цял живот си градим очи за невидимото, без да забележим какво ни намира в действителност...

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...