Човек вървеше в тъмна нощ
и беше никак неуморен,
в търсене на ветрената мощ -
нейде из света просторен.
Вървеше бавно ден след ден
и в мудния импулс на вечерта,
в очакване на вятъра студен...
От него нямаше следа.
Чул се шум, макар и надалече -
дъжд спокоен завалял
и вятърът подухнал вече,
но шепотно и замълчал. ...