По стъпките ти тръгнах през нощта

По стъпките ти тръгнах през нощта

По стъпките ти тръгнах през нощта,

студено беше, но красиво.

Изгряла беше пълната луна

и аз те следвах мълчаливо.

По стъпките ти тръгнах през нощта,

да те погледна нямах сили,

в сърцето беше само любовта

и чувствата ми бяха те открили.

По стъпките ти тръгнах през нощта,

къде отиваш, не попитах,

с душата си рисувах красота,

по улиците нощни скитах.

По стъпките ти тръгнах през нощта,

защото много те обичах.

Изгряла беше пълната луна.

Обичай ме! – в нощта изричах.

             Мария Мустакерска