10.03.2023 г., 8:28

По стъпките ти тръгнах през нощта

944 0 0

      

По стъпките ти тръгнах през нощта

 

По стъпките ти тръгнах през нощта,

студено беше, но красиво.

Изгряла беше пълната луна

и аз те следвах мълчаливо.

 

По стъпките ти тръгнах през нощта,

да те погледна нямах сили,

в сърцето беше само любовта

и чувствата ми бяха те открили.

 

По стъпките ти тръгнах през нощта,

къде отиваш, не попитах,

с душата си рисувах красота,

по улиците нощни скитах.

 

По стъпките ти тръгнах през нощта,

защото много те обичах.

Изгряла беше пълната луна.

Обичай ме! – в нощта изричах.

 

             Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...