По стъпките ти тръгнах през нощта
По стъпките ти тръгнах през нощта
По стъпките ти тръгнах през нощта,
студено беше, но красиво.
Изгряла беше пълната луна
и аз те следвах мълчаливо.
По стъпките ти тръгнах през нощта,
да те погледна нямах сили,
в сърцето беше само любовта
и чувствата ми бяха те открили.
По стъпките ти тръгнах през нощта,
къде отиваш, не попитах,
с душата си рисувах красота,
по улиците нощни скитах.
По стъпките ти тръгнах през нощта,
защото много те обичах.
Изгряла беше пълната луна.
Обичай ме! – в нощта изричах.
Мария Мустакерска
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Maria Mustakerska Все права защищены