10 ago 2011, 13:17

По светло умират светулките 

  Poesía
1137 0 34

Вечер по тъмно се гонят светулките

с бляскаво нежни очи от сатен.

Лутат се в мрака си, търсят милувките

на безграничния пролетен ден.

 

Цъфва надеждата в бяло облечена

с рокля от майската чиста роса.

А под гърдите сърцето изсечено

тръпне за твоята свята душа.

 

Сутрин по светло умират светулките

вече изплакали свойте  очи.

Горе Пастирът засвири с цигулките

да те посрещне за вечните дни.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??