Вечер по тъмно се гонят светулките
с бляскаво нежни очи от сатен.
Лутат се в мрака си, търсят милувките
на безграничния пролетен ден.
Цъфва надеждата в бяло облечена
с рокля от майската чиста роса.
А под гърдите сърцето изсечено
тръпне за твоята свята душа.
Сутрин по светло умират светулките
вече изплакали свойте очи.
Горе Пастирът засвири с цигулките
да те посрещне за вечните дни.