10.08.2011 г., 13:17 ч.

По светло умират светулките 

  Поезия
1175 0 34

Вечер по тъмно се гонят светулките

с бляскаво нежни очи от сатен.

Лутат се в мрака си, търсят милувките

на безграничния пролетен ден.

 

Цъфва надеждата в бяло облечена

с рокля от майската чиста роса.

А под гърдите сърцето изсечено

тръпне за твоята свята душа.

 

Сутрин по светло умират светулките

вече изплакали свойте  очи.

Горе Пастирът засвири с цигулките

да те посрещне за вечните дни.

© Николина Милева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??