По своя ред
Мислиш, че Обичаш,
искаш и се вричаш,
как да и го кажеш,
всичко е мечта...
Времето минава,
ти я опознаваш,
искаш и копнееш,
тя ли е това...
Може би е грешка,
някаква забежка,
за да оцелееш,
за да си Човек...
Пак ли във съня си
искаш да си с нея,
а в живота бурен
нейде пак си сам...
...............................
Време не прощава,
трупа се, минава,
крачка и напред,
все, по своя ред...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вал Герх Todos los derechos reservados
