По своя ред
Мислиш, че Обичаш,
искаш и се вричаш,
как да и го кажеш,
всичко е мечта...
Времето минава,
ти я опознаваш,
искаш и копнееш,
тя ли е това...
Може би е грешка,
някаква забежка,
за да оцелееш,
за да си Човек...
Пак ли във съня си
искаш да си с нея,
а в живота бурен
нейде пак си сам...
...............................
Време не прощава,
трупа се, минава,
крачка и напред,
все, по своя ред...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вал Герх Всички права запазени
