По тъничката нишка от любов
По тъничката нишка
от любов
минавам
и през чужда болка -
през тръните
се движа бос,
разгърден в синевата,
която не помръква
в моя взор
под напора
на силни ветрове и студ,
защото в сърцето ми
припява
кос
и даже в срещата ми
с пустиня,
света обръщам,
за да дам
на търсещия
таз светиня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
