По тъничката нишка
от любов
минавам
и през чужда болка -
през тръните
се движа бос,
разгърден в синевата,
която не помръква
в моя взор
под напора
на силни ветрове и студ,
защото в сърцето ми
припява
кос
и даже в срещата ми
с пустиня,
света обръщам,
за да дам
на търсещия
таз светиня.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
желанията, където стихват,
се раждат също и терзания -
с новите желания ти намигват!?