4 feb 2007, 12:36

По тъничката нишка от любов 

  Poesía
563 0 4


 

По тъничката нишка

от любов

минавам

и през чужда болка -

през тръните

се движа бос,

разгърден в синевата,

която не помръква

в моя взор

под напора

на силни ветрове и студ,

защото в сърцето ми

припява

кос

и даже в срещата ми

с пустиня,

света обръщам,

за да дам

на търсещия

таз светиня.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В света на нежните стенания,
    желанията, където стихват,
    се раждат също и терзания -
    с новите желания ти намигват!?
  • По тъничката нишка от любов,
    по границата на своите желания,
    всичко,що за теб е нежен зов,
    плахо стихва в нежните стенания...
  • Анета,
    Първо, издаваш една публична тайна, че най-често се сливам с героя си, пишейки от първо лице единствено и множествено число и второ, получавам един кашон поздрави за текста, но за него - нищо!?
  • Желанието да помагаш ти прави чест Валери.
    Поздрав за текста.
Propuestas
: ??:??