4 feb 2007, 12:36

По тъничката нишка от любов

  Poesía
738 0 4


 

По тъничката нишка

от любов

минавам

и през чужда болка -

през тръните

се движа бос,

разгърден в синевата,

която не помръква

в моя взор

под напора

на силни ветрове и студ,

защото в сърцето ми

припява

кос

и даже в срещата ми

с пустиня,

света обръщам,

за да дам

на търсещия

таз светиня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В света на нежните стенания,
    желанията, където стихват,
    се раждат също и терзания -
    с новите желания ти намигват!?
  • По тъничката нишка от любов,
    по границата на своите желания,
    всичко,що за теб е нежен зов,
    плахо стихва в нежните стенания...
  • Анета,
    Първо, издаваш една публична тайна, че най-често се сливам с героя си, пишейки от първо лице единствено и множествено число и второ, получавам един кашон поздрави за текста, но за него - нищо!?
  • Желанието да помагаш ти прави чест Валери.
    Поздрав за текста.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....