Feb 4, 2007, 12:36 PM

По тъничката нишка от любов

  Poetry
733 0 4


 

По тъничката нишка

от любов

минавам

и през чужда болка -

през тръните

се движа бос,

разгърден в синевата,

която не помръква

в моя взор

под напора

на силни ветрове и студ,

защото в сърцето ми

припява

кос

и даже в срещата ми

с пустиня,

света обръщам,

за да дам

на търсещия

таз светиня.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • В света на нежните стенания,
    желанията, където стихват,
    се раждат също и терзания -
    с новите желания ти намигват!?
  • По тъничката нишка от любов,
    по границата на своите желания,
    всичко,що за теб е нежен зов,
    плахо стихва в нежните стенания...
  • Анета,
    Първо, издаваш една публична тайна, че най-често се сливам с героя си, пишейки от първо лице единствено и множествено число и второ, получавам един кашон поздрави за текста, но за него - нищо!?
  • Желанието да помагаш ти прави чест Валери.
    Поздрав за текста.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...