Feb 4, 2007, 12:36 PM
По тъничката нишка от любов
566
0
4
По тъничката нишка
от любов
минавам
и през чужда болка -
през тръните
се движа бос,
разгърден в синевата,
която не помръква
в моя взор
под напора
на силни ветрове и студ,
защото в сърцето ми
припява
кос
и даже в срещата ми
с пустиня,
света обръщам,
за да дам
на търсещия
таз светиня.
© Валери Рибаров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
По тъничката нишка от любов,
по границата на своите желания,
всичко,що за теб е нежен зов,
плахо стихва в нежните стенания... -
Анета,
Първо, издаваш една публична тайна, че най-често се сливам с героя си, пишейки от първо лице единствено и множествено число и второ, получавам един кашон поздрави за текста, но за него - нищо!?
-
Желанието да помагаш ти прави чест Валери.
Поздрав за текста.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
желанията, където стихват,
се раждат също и терзания -
с новите желания ти намигват!?