4.02.2007 г., 12:36

По тъничката нишка от любов

734 0 4


 

По тъничката нишка

от любов

минавам

и през чужда болка -

през тръните

се движа бос,

разгърден в синевата,

която не помръква

в моя взор

под напора

на силни ветрове и студ,

защото в сърцето ми

припява

кос

и даже в срещата ми

с пустиня,

света обръщам,

за да дам

на търсещия

таз светиня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В света на нежните стенания,
    желанията, където стихват,
    се раждат също и терзания -
    с новите желания ти намигват!?
  • По тъничката нишка от любов,
    по границата на своите желания,
    всичко,що за теб е нежен зов,
    плахо стихва в нежните стенания...
  • Анета,
    Първо, издаваш една публична тайна, че най-често се сливам с героя си, пишейки от първо лице единствено и множествено число и второ, получавам един кашон поздрави за текста, но за него - нищо!?
  • Желанието да помагаш ти прави чест Валери.
    Поздрав за текста.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...