По тъничката нишка от любов

Поэзия

739 0 4

По тъничката нишка

от любов

минавам

и през чужда болка -

през тръните

се движа бос,

разгърден в синевата,

която не помръква

в моя взор

под напора

на силни ветрове и студ,

защото в сърцето ми

припява

кос

и даже в срещата ми

с пустиня,

света обръщам,

за да дам

на търсещия

таз светиня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

MOJSEI (Валери Рибаров)

В света на нежните стенания,
желанията, където стихват,
се раждат също и терзания -
с новите желания ти намигват!?

2007-02-05T18:01:42+02:00
Master_and_Servant (Натали)

По тъничката нишка от любов,
по границата на своите желания,
всичко,що за теб е нежен зов,
плахо стихва в нежните стенания...

2007-02-05T15:52:50+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Анета,
Първо, издаваш една публична тайна, че най-често се сливам с героя си, пишейки от първо лице единствено и множествено число и второ, получавам един кашон поздрави за текста, но за него - нищо!?

2007-02-04T16:29:29+02:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Желанието да помагаш ти прави чест Валери.
Поздрав за текста.

2007-02-04T16:15:55+02:00