19 jul 2008, 17:49

По тънък лед пристъпяме...

901 0 21

По тънък лед
пристъпяме...
коричка лед...
В душите - лед...
понякога
са буци цели..
Земята в... лед...
кора от лед...
болят сърцата
изстудени...
------------------
Ах, тези Финикийци...
измислили...
леда в човека...
Дали ще грейне
ярко Слънце
и да стопи леда
навеки?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Криси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох, силно се надявам да изгрее слънце най-накрая! Само дето в живота не винаги всичко свършва добре, но това не ни пречи да се надяваме, нали?
  • Слънчева и светла е душата ти...
    Топлината и може да разтопи и
    полярните ледове и да предизвика
    потоп...
    Само предупреждавай!
    За лодки и спасителни пояси...

    Преди време карах кънки на лед...



  • Мъдър, истински и замислящ е "ледения" ти стих, мила Криси! Прегръщам те топло!
  • Различна си,но пак е много хубаво.А при нас ледовете се топят.Има и много слънце.Такъв е животът ,има лед,но и слънце има.
  • И аз не обичам Финикийците, макар че били добри мореплаватели (или поне така казват) Лед, казваш?! Страшно обичам под карката ми да хруска леда и да се пука, а там където съм стъпила да се топи...
    Поздрав, Криси, ще изгрее Слънцето! Сигурна съм.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...