Jul 19, 2008, 5:49 PM

По тънък лед пристъпяме...

Poetry » Philosophical

891 0 21

По тънък лед
пристъпяме...
коричка лед...
В душите - лед...
понякога
са буци цели..
Земята в... лед...
кора от лед...
болят сърцата
изстудени...
------------------
Ах, тези Финикийци...
измислили...
леда в човека...
Дали ще грейне
ярко Слънце
и да стопи леда
навеки?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aLmA_mUeRtA (Ив)

Ох, силно се надявам да изгрее слънце най-накрая! Само дето в живота не винаги всичко свършва добре, но това не ни пречи да се надяваме, нали?

2008-07-25T14:30:47+03:00
ниана (Нина Сименова)

Слънчева и светла е душата ти...
Топлината и може да разтопи и
полярните ледове и да предизвика
потоп...
Само предупреждавай!
За лодки и спасителни пояси...

Преди време карах кънки на лед...

2008-07-21T16:51:16+03:00
valshebnica (Боряна Събева)

Мъдър, истински и замислящ е "ледения" ти стих, мила Криси! Прегръщам те топло!

2008-07-21T15:28:32+03:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Различна си,но пак е много хубаво.А при нас ледовете се топят.Има и много слънце.Такъв е животът ,има лед,но и слънце има.

2008-07-21T11:58:27+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

И аз не обичам Финикийците, макар че били добри мореплаватели (или поне така казват) Лед, казваш?! Страшно обичам под карката ми да хруска леда и да се пука, а там където съм стъпила да се топи...
Поздрав, Криси, ще изгрее Слънцето! Сигурна съм.

2008-07-20T16:26:49+03:00