17 nov 2022, 6:46

По усет 

  Poesía
303 0 6

Нозете ми не знаят път назад,
дето минат, въглени оставят.
Любов ли е, белязва моя свят,
останалото, дните го забравят.

В гръдта ми бездънно е от чувства,
изгубвам се винаги сред тях.
Да обичаш силно е изкуство,
по малко така и не успях.

Душата ми открехната врата е,
страхливците единствено надничат.
Истината безпогрешно знае,
влизат тези, които могат да обичат.

 

© Галина Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??