По усет
Нозете ми не знаят път назад,
дето минат, въглени оставят.
Любов ли е, белязва моя свят,
останалото, дните го забравят.
В гръдта ми бездънно е от чувства,
изгубвам се винаги сред тях.
Да обичаш силно е изкуство,
по малко така и не успях.
Душата ми открехната врата е,
страхливците единствено надничат.
Истината безпогрешно знае,
влизат тези, които могат да обичат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
