agferdousi65 (Асенчо Грудев)
665 1675
5 ene 2021, 6:20

По устните ми нежно преминаваш 

  Poesía » De amor
562 1 6

О, пясъци навсякъде... покой...

И слънцето пече, и ме изгаря -

и с безпощаден, задушаващ зной

обятия пустинята разтваря.

Спасение, къде е то, не знам.

Без капчица вода аз падам, сам...

Сънувам сякаш, изтощен, след края.

Оазис ли това е или рая?

Сред палми и от извор чист с наслада

ти жаждата ми суха утоляваш

и като вятър с искренна прохлада

по устните ми нежно преминаваш,

и шепне ми блаженото ти слово:

" За мен живей! Обичай ме, отново! " .

 

О, преспи са навсякъде... Огъвам

с усилия последни коленете.

Не мога повече, нали... Потъвам,

поглъщат тялото ми снеговете.

Спасение, къде е то, не знам.

Без никаква надежда съм и сам...

Сънувам сякаш, изтощен, след края.

Поле зелено ли е или рая?

Разцъфват свежо хиляди цветя,

по мен леда ти бързо разтопяваш

и като вятър жив на пролетта

по устните ми нежно преминаваш,

и шепне ми блаженото ти слово:

" За мен живей! Обичай ме, отново! " .

 

О, океан навсякъде... Вълните

от бурята внезапна полудяват

и толкова далече от земите

корабът " Мечтател " потопяват.

Спасение, къде е то, не знам.

Парче от мачтата прегръщам, сам...

Сънувам сякаш, изтощен, след края.

На остров чуден ли съм или в рая?

Брегът спасителен ме приютява,

ти всичко екзотично разкрасяваш

и като вятър от победна слава

по устните ми нежно преминаваш,

и шепне ми блаженото ти слово:

" За мен живей! Обичай ме, отново! " .

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??