По устните ми нежно преминаваш
О, пясъци навсякъде... покой...
И слънцето пече, и ме изгаря -
и с безпощаден, задушаващ зной
обятия пустинята разтваря.
Спасение, къде е то, не знам.
Без капчица вода аз падам, сам...
Сънувам сякаш, изтощен, след края.
Оазис ли това е или рая?
Сред палми и от извор чист с наслада
ти жаждата ми суха утоляваш
и като вятър с искренна прохлада
по устните ми нежно преминаваш,
и шепне ми блаженото ти слово:
" За мен живей! Обичай ме, отново! " .
О, преспи са навсякъде... Огъвам
с усилия последни коленете.
Не мога повече, нали... Потъвам,
поглъщат тялото ми снеговете.
Спасение, къде е то, не знам.
Без никаква надежда съм и сам...
Сънувам сякаш, изтощен, след края.
Поле зелено ли е или рая?
Разцъфват свежо хиляди цветя,
по мен леда ти бързо разтопяваш
и като вятър жив на пролетта
по устните ми нежно преминаваш,
и шепне ми блаженото ти слово:
" За мен живей! Обичай ме, отново! " .
О, океан навсякъде... Вълните
от бурята внезапна полудяват
и толкова далече от земите
корабът " Мечтател " потопяват.
Спасение, къде е то, не знам.
Парче от мачтата прегръщам, сам...
Сънувам сякаш, изтощен, след края.
На остров чуден ли съм или в рая?
Брегът спасителен ме приютява,
ти всичко екзотично разкрасяваш
и като вятър от победна слава
по устните ми нежно преминаваш,
и шепне ми блаженото ти слово:
" За мен живей! Обичай ме, отново! " .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
