Ефирна дреха
вечерта намята,
в дъждовна мрежа уловена.
Премигва
като светофар луната
и облаци минават на червено.
Разплисква се
звънтящо ято птици
и се спотайва в кестена на двора.
Нощта расте като зеница
и става лепкава -
като умора.
И ако
тази нощ-зеница
надникне в мен, дали ще види -
прибрах крилете си на птица.
Ще ги разперя пак
по видело.
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados