hristam (Христина Мачикян)
531 928
10.06.2012 г., 13:49 ч.

По видело 

  Поезия » Друга
858 0 15

Ефирна дреха
вечерта намята,
в дъждовна мрежа уловена.
Премигва
като светофар луната
и облаци минават на червено.

Разплисква се
звънтящо ято птици
и се спотайва в кестена на двора.
Нощта расте като зеница
и става лепкава -
като умора.

И ако
тази нощ-зеница
надникне в мен, дали ще види -
прибрах крилете си на птица.
Ще ги разперя пак
по видело.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??