hristam (Христина Мачикян)
531 928
10 июн. 2012 г., 13:49

По видело 

  Поэзия » Другая
857 0 15

Ефирна дреха
вечерта намята,
в дъждовна мрежа уловена.
Премигва
като светофар луната
и облаци минават на червено.

Разплисква се
звънтящо ято птици
и се спотайва в кестена на двора.
Нощта расте като зеница
и става лепкава -
като умора.

И ако
тази нощ-зеница
надникне в мен, дали ще види -
прибрах крилете си на птица.
Ще ги разперя пак
по видело.

© Христина Мачикян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??