Jun 10, 2012, 1:49 PM

По видело 

  Poetry » Other
870 0 15

Ефирна дреха
вечерта намята,
в дъждовна мрежа уловена.
Премигва
като светофар луната
и облаци минават на червено.

Разплисква се
звънтящо ято птици
и се спотайва в кестена на двора.
Нощта расте като зеница
и става лепкава -
като умора.

И ако
тази нощ-зеница
надникне в мен, дали ще види -
прибрах крилете си на птица.
Ще ги разперя пак
по видело.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??