Ефир и лекота, и свян.
Сърцето ми е във окови.
Мечтая я, но си оставам сам,
на друг е вечер сладката отрова.
Къде е зрялата жена
от сиви грижи натежала,
та вместо нея – лекота и свян,
и нежност, нежност до премала?
Тя има дом. И мъж. Дете.
Аз – свит от злоба зъл юмрук.
Косите й са привечерен креп
и бисери в очите й се гмуркат. ...