purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
17 июл. 2009 г., 12:05

По Яворов 

  Поэзия
684 0 23

 

Ефир и лекота, и свян.

Сърцето ми е във окови.

Мечтая я, но си оставам сам,

на друг е вечер сладката отрова.

 

Къде е зрялата жена

от сиви грижи натежала,

та вместо нея – лекота и свян,

и нежност, нежност до премала?

 

Тя има дом. И мъж. Дете.

Аз – свит от злоба зъл юмрук.

Косите й са привечерен креп

и бисери в очите й се гмуркат.

 

Отбих от пътя. И в крехките нозе

положих треперещи устни.

Красива беше тя, но нямаше сърце,

или, за мен поне, то беше пусто.

 

Изправих се и в своята пътека продължих.

И тя във своята като сърна пристъпи.

Пази я, Боже, от скверни

от грубост и от брачна скука.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??