По Яворов
Ефир и лекота, и свян.
Сърцето ми е във окови.
Мечтая я, но си оставам сам,
на друг е вечер сладката отрова.
Къде е зрялата жена
от сиви грижи натежала,
та вместо нея – лекота и свян,
и нежност, нежност до премала?
Тя има дом. И мъж. Дете.
Аз – свит от злоба зъл юмрук.
Косите й са привечерен креп
и бисери в очите й се гмуркат.
Отбих от пътя. И в крехките нозе
положих треперещи устни.
Красива беше тя, но нямаше сърце,
или, за мен поне, то беше пусто.
Изправих се и в своята пътека продължих.
И тя във своята като сърна пристъпи.
Пази я, Боже, от скверни
от грубост и от брачна скука.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
