22 mar 2025, 11:20

По залез

  Poesía
323 0 1

История по залез разкажи ми,

нека си почива светлината.

Една история да е във рими -

поезия докосваща душата.

 

Нека да е пъстра като есента,

приютила ярки цветове.

Да бъде звучна като песента

при срещата на майски ветрове.

 

История по залез разкажи ми,

докато луната се издигне. 

Тъмнината на нощта тежи ми,

една луна не ще ми стигне.

 

И всеки стих да е проблясък

из нощното небе дълбоко спящо.

И всяка рима да е трясък -

съзвездие като сърце туптящо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослав Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...